Пречим ли на детето си да бъде добър ученик?
Джонас Харисън е американски преподавател с дълготраен опит. Той следи най-различни трендове при децата в класните стаи, като едно от най-често срещаните феномени, което се счита и за сериозен проблем, е тяхното отвращение за учене. Учениците са непрекъснато отегчени от процеса, който се случва по време на образователния час, а учителите с по-малко опит не съумяват да съумеят да задържат приковано вниманието им повече от няколко минути. Пречим ли на детето си да бъде добър възпитаник?
Американският преподавател дава отговор на въпроса за какво днешните деца са прочувствено неспособни да учат. Има голям брой фактори от всекидневието, които насочат мозъците на децата в неверната тенденция. И тук стигаме до разковничето – за всичко са отговорни родителите, които не отделят задоволително време, внимание и сила във възпитанието на своите деца.
Технологиите
Pexels Използвайки технологиите като „ безвъзмездна детегледачка “, в действителност ни излиза много солено. Плащаме с нервната система на децата си, с тяхната дарба да се концентрират и с умеенето им да се любуват на сегашното. Сравнен с виртуалната действителност, всекидневният живот е отегчителен, сив и монотонен.
Когато децата постъпят в учебно заведение, те слушат човешки гласове и естествена образна стимулация, които мъчно се конкурират с бомбастичните графични резултати, които ги нападат от устройствата. След като прекарват часове във виртуалния свят, за децата става доста мъчно да внимават в класната стая, тъй като техните мозъци привикват към интензитета на стимулация на видеоигрите. Може би това ви се коства неуместен мотив за вашето мислене, само че представете си, че вие сте закърмени с технологиите още от ранна детска възраст.
При всяко едно ваше неодобрение ви се бутва я телефон, я таблет, я преносим компютър в ръката и вие към този момент сте удовлетворени. До такава степен сте привикнали с този натоварен поток на информация, който получавате от интерактивните игри, видеа и филмчета, че когато стъпите в класната стая, където информацията не е толкоз интензивна, вие стартирате да изпитвате съществени усложнения с усвояването ѝ.
А ваша ли е виновността?
Децата получават всичко, което желаят, сега, в който го изискат
Източник: chron.com || фотография: Eric Kayne Сега ще ви показва няколко разговора, а вие като родители напълно откровено си отговорете дали намирате връзката сред себе си и детето си в някои от тях.
" - Мамо, доста съм гладен. - Ей в този момент ще спрем да ти купя нещо небрежно. - Искам пица! - Добре, тук има наоколо. Ще ти взема едно парче. "ИЛИ
" - Мамо, доста съм гладен. - След малко се прибираме, у дома има пиле с ориз. - Ама, мамо, аз желая пица! - Пицата е нездравословна, Иване, у дома има по-хубави неща за ястие! "" - Много ми е скучно! - Ето ти телефона ми, само че недей да прекаляваш. - Няма, няма ще мина единствено няколко равнища. - Добре, тогава може. "
ИЛИ
" - Много ми е скучно! - Отвори енциклопедията, която ти подариха за рождения ден, там има доста забавни картинки на животни. - Не ми се гледат картинки. Може ли да си пусна детско на таблета. - Не. Ако не ти се гледат картинки, обличай се да те повеждам на площадката. "Не ме разбирайте неправилно, безусловно съм съгласна, че ние имаме най-хубави планове да ощастливим децата си – само че за жалост, ги вършим щастливи в съответния миг, а залагаме корените на нещастието в бъдещето. На това му се споделя „ мечешка услуга “.
Всеки може да купи на детето си парче пица, само че това значи, че няма да го научите да цени вашия труд в кухнята. Още повече, че онази способно да изчакаш, с цел да получиш нещо, което в действителност искаш, с цел да удовлетвориш потребността си, е основен фактор за реализиране на триумф в бъдеще. Да можеш да потърпиш, да изчакаш, с цел да получиш нещо, което искаш – това значи да можеш да функционираш в положението на стрес.
Нашите деца последователно стават все по-малко екипирани да се оправят даже с най-малките разтърсвания. А както знаем, в живота ги чакат доста по-големи такива.
Неспособността да се отсрочи задоволяването на потребността се вижда доста постоянно в класните стаи, молове, заведения за хранене и детски магазини сега, в който децата чуят НЕ. Тези експлоадирания и драми са в следствие от това, че родителите са приучили мозъка на детето си да получава всичко, което изиска, неотложно. И сега, в който чуе НЕ от родителите си, то не знае по какъв начин да реагира и първото нещо, което прави, е да притегли вниманието към себе си, с цел да получи заветното ДА.
Децата ръководят света
sleepingshouldbeeasy.com „ Иванчо не обича да яде броколи. “
„ Мария не може да става рано за градина. “
„ Той не желае да се облича самичък. “
„ Дъщеря ми не обича да пие вода, избира сок. “
„ Тя не обича да си ляга рано “
Откога децата споделят по какъв начин би трябвало да ги отглеждаме? Ако оставим те да вземат тези решения, те ще ядат единствено пица и пържени картофи, а по-късно сладолед с шоколад, ще гледат телевизия, ще играят на таблетите си и няма да си лягат въобще или когато те си преценяват.
Как се грижим за тях, когато знаем, че всичко това е нездравословно за тях? Без вярно хранене и добър сън децата стават раздразнителни, нервни и се концентрират мъчно. Ние им предаваме неверно известие. Те се учат да вършат това, което желаят, и да не вършат това, което не желаят. Понятието „ би трябвало “ липсва.
За страдание, с цел да реализираме задачите в живота си, понякога се постанова да създадем това, което би трябвало, което не всеки път съответствува с това, което желаеме. Например: с цел да е добър възпитаник, детето би трябвало да учи интензивно. Никой не държи детето му да е Айнщайн по всички предмети в учебно заведение. Напротив, те по тази причина са и толкоз в доста първоначално, с цел да забележим къде най-бързо се развива и кое му е най-интересно.
Едни са положителни в точните науки, други пък са актьори по душа, трети пишат страхотни есета, а четвърти обичат друго. Ако желае да е сполучлив футболист, би трябвало да се упражнява всеки ден. Нашите деца знаят доста добре какво желаят, само че им е доста мъчно да одобряват, че би трябвало да правят необходимото за реализиране на задачата. Това води до неуспехи и отчаяние.
Безкрайно развлечение
Pexels Ние отглеждаме децата си в един изкуствено основан увеселителен парк. Няма и минута досада. Моментът, в който настане тишина, ние се втурваме още веднъж да ги забавляваме, тъй като в противоположен случай ни се коства, че не се оправяме като родители. Ние живеем в два разнообразни свята – децата ни в техния „ радостен “ свят и ние в нашия „ елементарен “. Защо децата ни не ни оказват помощ в кухнята или с прането? Добре, това е прекомерно. По-скоро безчинство да накараш 4-годишния ти наследник да обели картофите, само че за какво да не го помолите да си прибере играчките, когато завърши с тях?
Това е елементарна и монотонна работа, която тренира мозъка ни да работи и действа пълноценно даже когато е „ скучно “ и тъкмо тази му дарба ще му оказва помощ в учебно заведение. Когато децата дойдат в учебно заведение и би трябвало да стартират да пишат ръкописно, техният отговор е: „ Не мога. Много е мъчно. Много е досадно “. Защо? Защото способността им да демонстрират интерес към елементарни неща е закърняла поради непрестанно обезпечаваните им занимания.
Ограничено другарство
Pexels Тъй като ние сме доста заети, даваме на децата си устройства, с цел да ангажираме и тях. Преди децата играеха на открито, в неструктурирана естествена среда, където се практикуваха и развиваха обществените им умения. За страдание, технологиите изместиха игрите на открито. Те също направиха родителите по-недостъпни за другарство. Очевидно е, че устройствата не учат децата ни на другарство.
А най-успешните хора имат чудесно развити обществени умения. Когато детето ви е в по-ранна възраст може би няма да ви се стори по този начин, само че когато навлезе в по-критичния интервал на пубертета, то сигурно ще избира да споделя своите паники и терзания не с вас, а със своите връстници в чата.
Мозъкът е тъкмо като мускул – може да се тренира или да губи форма. Ако желаете детето ви да кара колело, то вие го учите по какъв начин се кара колело. Ако желаете детето ви да е търпеливо, би трябвало да го учите на самообладание. Ако държите на детето си да се социализира, би трябвало да го научите да поддържа връзка. Това се отнася и за всички други умения.
Понякога в старанието си да бъдем прекомерно положителни родители, в действителност вредим на децата си в по-нататъшното им развиване. Стават мързеливи и отегчени, което е и главната причина да не бъдат положителни възпитаници. Вслушайте се в препоръките на Джонас Харисън и се пробвайте да третирате детето си като обществен обект, който има потребност от внимание, само че в това време от игри и завършения в своя личен детски свят.
